Ще се осмелиш ли?

Провокация?

Възприемаме ли различното, как реагираме, готови ли сме да направим нещо в името на щастието?

С тези въпроси се събудих сутринта. 

Съответно на помощ се появи масивната кампания на Милка, която ми помогна да си отговоря на част от тях - Осмели се да започнеш деня с целувка, осмели се да прегърнеш любимия човек без повод и пр. 

Нека по-често припомняме на близките си хора какво значат за нас и как ни карат да се чувстваме, а не просто да разчитаме на факта,че те го знаят. 

Мисля си, че вече сме доста по-отворени за предизвикателства, а когато става въпрос за личната ни свобода и живот сме доста по-смели. 

Мисля си, че мога да нарека щастието кауза, понеже в ежедневието забравяме как да се държим един с друг, да показваме идентичността си, да имаме такт и така се размиват понятията. 

Според вас една усмивка може ли да направи деня по-хубав? Според мен може и то доста осезаемо. Позитивизмът има силата да се предава доста лесно и да заразява всички околни, стига да бъде изразен, разбира се. 

Та посоката, към която се отправям - ще се осмелим ли днес да бъдем по-различни, в различни влагам приветливи, мили - всички носим своите си проблеми ежедневно и ще продължим да го правим, но това не трябва да ни погубва като хора. Аз съм готова да приема предизвикателството. А вие? 

Отивам пред огледалото лепвам една голяма усмивка и ще се опитам да заразя и околните с нея. Така право напред през деня. Независимо, че е мрачно и студено, може да е хубаво. Можем да усетим чара на есента - падащи листа леко шумят, когато ги настъпвам, кафяво-оранжеви тонове се премесват и един топъл чай :)))

Тръгвам да преследвам деня и чакам да посрещна вечерта.

Желая ви прекрасен есенен ден с повече златисти листа по пътя.